Кюстендилска пролет

градска митология,
приказки, легенди, история...

Свети Четиридесет мъченици Кюстендил

Й о р д а н К о т е в

Общинският празник

Кюстендилска пролет

ден на пролетното равноденствие

календарна традиция

градска митология

приказки, легенди, история...

Алеята на добродетелите

Кюстендил

2016

Компютърен дизайн и предпечатна подготовка:

Владимир Котев

Печат: ЕТ "Юлия Илиева-94"

гр. Кюстендил, ул. Раковски 84

тел. 078533554

С ъ д ъ р ж а н и е

Йордан Котев

Общинският празник "Кюстендилска пролет"

Къщичката на Баба Яга в лесопарк "Хисарлъка"

Какво символизира Девойката "Кюстендилска пролет"

Мария Котева

Алеята на добродетелите в Кюстендил от Брюксел /Белгия/

Работни бележки...

Културният смисъл на официалния традиционен празник на гр.Кюстендил "Кюстендилска пролет", като демонстрация на нашия обществен статус и отношение към заобикалящия ни свят, все още не е осветлен и осмислен обективно.

Символ и олицетворение на местните обществени взаимоотношения, на здравия семеен дух, това е народно традиционно развиващо се културно събитие.

В дизайна на съвременната европейска община досегашното осмисляне на този факт задълбочава кризата на местната културна перспектива.

Смисълът на съвременния обществен сценарий на обичая е все по-дълбоко познаване и усещане на историята и постоянно търсене и адаптиране към световния прогресивен климат на премерената толерантност. Мултикултурно взаимопроникване между митология, история, култура, съвременност и бъдеще.

В обединена Европа тържеството на пролетта в Кюстендил се утвърждава като въздействащ исторически модел на човечеството, уникално световно обществено достояние за града. Той е проява на местната форма на религиозен синкретизъм и съвременен възпитаващ републиканизъм.

При обновяването и осмислянето на празничната действителност в нови обществени генерации, местната календарна традиция се възприема и утвърждава в почетен световен знак, симбиоза и символ за градивни цивилизовани взаимоотношения. Светът се нуждае от такъв оазис, от такава репутация, с работеща, обединяваща, културна и просветна концепция в горещия политически климат на Евро-азиатския регион. Екосистема, феномен, проспериращ внушителен пример, схема за сътрудничество, регулатор, мерило за почтеност, принципност, всеобхватност и взаимоуважение в земите на древните велики цивилизации.

Признатият от ЮНЕСКО през 1976 година древно-български земеделски календар, от разселение на цивилизация от Централна Азия от преди 2350 г. пр.н.е. и сега се ползва в нашата прародина.

От каменно-медната епоха от с.Слатина /Дупнишко/ се съхранява календар на повече от 6000 години. При с.Рабиша /Белоградчишко/ е изрисуван календар от преди 5000 години. По него праисторическите хора са празнували пролетното равноденствие. Известни са календари от Първото българско царство, с.Могила Каспичанско, Беглигташкия - 14 век пр.н.е, Разложкия - 8 век сл.н.е., Буковския, различни рабуш календари, хронологии на значими събития за обществото по нашите земи.

От 2000 години преди н.е. рождените дни на езическите богове на възражданетоСабазий, Бакхус, Дионисий, Митра тук са олицетворение на умиращата и възобновяващата се природа, на земеделието.

Деня на пролетното равноденствие преди 3000 години, като начало на идващата година, почитали в Месопотамия, Вавилон, Древна Персия... Тази астрономическа ориентация е демонстрирана и от древните българи, иранските, тюркските народи...

Денят на пролетното равноденствие /Шам ел Несим/ е отбелязван в Егитет от 2700г.пр.н.е. Лицето /погледът/ на големия свинкс в Гиза,посреща първия лъч на изгряващото слънце точно на пролетното равноденствие.

В Япония тази дата е национален празникна преклонение към природата и на любовта към живота.

Народни мистерии от 3век пр.н.е. - 3 век от н.е. посвещавани на древно тракийско име на слънцето – Митра - светлия, чистия, от старобългарската дума мыти - мия, почиствам, са разпространени на Балканите.

Началото на годината /пролетта/ за слънчевите народи от северното полукълбо, по древно-персийския календар е в нощта на 21^-ви срещу 22^-ри март.

Честването на зороастрийския празник "Навруз" – равноденствие, е на особена почит в езическата вяра.

Още от Индо-Иранската епоха, календарната традиция си заимства и се разпространява чрез преселения, военни експедиции и по търговския /нефритения/ път на коприната, древната икономическа и информационна магистраламежду Изтока и Запада. Това е единственият празник в света, който се празнува от различни религиозни и етнически общности. В същото време е придобил космополитични черти, които били свързани със създаването на много-народностни империи.

Според древна легенда на този ден Зороастр или Заратустра е станал бог, за да донесе щастие на хората.

Денят "Навруз" е началото на пролетния сезон. Слънцето навлиза в зодиакалното съзвездие "Овен", лъчите му падат отвесно на екватора. Празникът на новия живот, символизиращ победата на доброто над злото, популяризира народните ценности, свързани с мирното общуване в семейството и добросъседството между хората в тяхното културно многообразие.

След 153г.пр.н.е. в Римската империя отбелязването на пролетното равноденствие е било радостно събитие сред все повече римски граждани.

При Помпей /66-63г.пр.н.е./ култът е широко разпространен сред римските легиони, набирани от Мизия, Тракия, Дакия, Панония...

Митра - непобедимото слънце, бога на времето, повелител на изворите, е свързван с идеите за прераждането.

При император Траян /53-117г./ на всички социални нивавлиянието на мистичната доктрина на Митраизма, /наложена официално в Римската империя като властови ресурс около 274г./, с древно-ирански соларни традиции, въздейства активно на траки и римляни в осъществяване на представите за света. Тя взаимодейства с календарните системи и обогатява духовния живот в нашия край. Всъщност християнството, като по-млада религиозна доктринаприема голяма част от вярванията, обредната дейност и празничния календар на митраизма, съчетавайки ритуалите с човешкия стремеж към морална чистота и надежда за безсмъртие.

Днес Навруз - 21 март, се отбелязва като Нова година в Бахайския календар и от определени групи местно население в Македония, Сърбия, Румъния, Гърция, Албания, Турция, Сирия, Китай, Русия, Афганистан, Пакистан, Индия, Азербайджан, Иран, Ирак, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан...

На 30 септември 2009г. Навруз е включен от Юнеско в Репрезентативния списък за нематериалното културно наследство на човечеството и с това 21 март е обявен като Международен ден Навруз.

На 19 февруари 2010г. на 64^-та сесия на Генералната Асамблея на ООН е приета резолюция - "Международен ден Навруз".

_______________________

С установяване на турското владичество в гр.Кюстендил /1428г./ ислямът става официална норма наидентичност на селището. По икономически съображения, много от местните заможни християни са заинтересовани доброволно да сменят вярата си, за да запазят своите богатства. Заедно с разнородните пришълци те оформят османската власт /ХVвек/ с военни, административни, религиозни институции, с нов духовен облик на санджакския център - симбиоза между донесени новости и съществуващо статукво.

Регистърът на общото преброяване на населението /Тапу дефтер/ показва, че в края на XVI век почти половината мюсюлманско население в селището води произхода си от процеса на ислямизиране на местното християнско население от първо, второ или трето поколение.

Повод за ислямизация в града са християнските религиозни празници, защото завладяното княжество на Константин Драгаш /края на ХІV в./ е представлявало много гъсто населена територия - в по-голямата си част от християнскии политеистични езически общности.

От няколко столетия в региона намират своята нова родина богомили /VIII-Xв./,печенези /1048г./, при кръстоносните походи /1096-1204г./ - унгарци, поляци, немци, французи, англичани, узи /XII в./, кумани /XIIIв./, татари и алани /XIVв./...

Според местна легенда по военни съображения, в резултат на депортация и внедряване, в този конгломерат се влива колонизационна вълна от 60 семейства /между 600-2400 души/ от караманите /Караманско царство 1250-1487г./, от Малоазийския град Коня - последователи на шиитски религиозни традиции.

До края на ХІV век през районаминават шест епидемии, последвани от чумна мор /1561г./ и от опустошително земетресение /1585г./. В 1641г. при второ голямо земетресение градът пропада с 12 метра. През 1655г. отново върлува чумна епидемия...

Общото между заселващите се в нашия край и изселваните от тук, като изключим човешката мъка, предизвиквана от природни катаклизми, епидемии и имперски политики,е че те в затворени общности вярват и се уповават в свои защитници и разпространяват легенди за чудеса и чудодейна помощ. Стремят се към лично общуване с Бога, не строят, не посещават църкви и джамии, защото в тях се проповядва господстващото, официалното, ортодоксално християнство или ислям. Като ехо се предавали обичаи, приказки, легенди, поверия за възраждането на живота, за спасението на човека, за новото начало. Столетия, в които обикновеният човек се осланял на свои защитници сред умозрителния свят, които подкрепят новите му начинания.

Малоазийските и всички други преселници в Кюстендилско изграждат свои култови обекти, като си осигуряват взаимна помощ и удовлетворение на своите нужди в обичайната за тях форма - затворени общности. Сред тях пролетта и свързаният с нея битуващ в народните представи лик на Светите Четиридесет мъченици, се формира във важен духовен авторитет на небесни учители и покровители.

В еничарския корпус на турската империя, в края на ХVІ век една от ортите на джаамат е специализирана за дервиши- бакташи, повлияни от идеите на суфизма, които по това време са достатъчно просветени и се отнасят с необходимото уважение към различни от тяхрелигиозни и етнически общности. В своето историческо развитие те са обединили календеритско-хайдеридската традиция и семейни тюркски хетеродоксни групи. Уважават местните традиции и език. Целта е пълното им взаимодействие с еничарите, като техни духовни водачи. Еничарите след освобождаване от служба се връщат по родните си места, за да запазят привилегиите си и се женят за християнки.

Дервишите - мисионери, културни носители на идеите на суфизма, вплитат в недрата на официалната мюсюлманска религия нови концептуални пластове, подпомагайки имперската политика в стремежа и, по-широки слоеве поданицида възприемат обогатени системи от нравствени и етични норми на поведение. Те обвързват и размиват опозиционните хетеродоксни влияния, неутрализирайки тяхното поведение, като нормална житейска прелюдия в подготвянето им за инкорпориране в империята.

Дервишките ордени са най-упоритите проводници на почитането на Светите мъченици. Така те илюзорно напътстват нуждата на народните маси. Събират на поклонение население с различни вероизповедания, християнска рая, освободени роби, за осигуряване на покровителство срещу природни стихии, местни порядки, вечният стремеж за социална справедливост и духовно усъвършенстване.

Сред шиитските мюсюлмански общности в нашия край през ХV век, дервишите са духовни наставници при номадстващите юрушки преселници, настроените срещу всяка власт свободомислещи богомили - местната модерна реплика на митраизма, "яката вяра" на павликяните... Преследването на техни последователи в Анадола е предопределило прикрития, потаен характерна общностите им. Сред тях емисарстват и сунитски ордени. Във взаимодействие наводачи от различни духовни вериги,с народните маси и с мощта на имперската политика, те формират отношения в осигуряване на контрол на общественото мнение и спокойствие. Ордените изпълняват духовната функция на посредници, общественици, коментатори при тълкуването на исляма в картината от местни символи и образи, които правят възможно взаимното разбиране между различни традиции, езици и култури. Организирани са нощни ритуални трапези по подобие на ранно-християнските традиции. Възникването на християнството, по-късно и на исляма в Близкия изток определя тяхната близост. В средите на бедното население, със силни патриархални зависимости, религиознитеобщности се изграждат на родов признак, т.е. от потомците на един и същи род. Това довежда до създаването на повече отделни духовни свързаности, сближавани от алегоричното тълкуване на вярата.Еднаквото между тях е, че всички прикриват благоразумно вярата си заради привилегии, ползвани на местно ниво от империята, гравитирайки по необходимост до официалната сунитска организация на вярващите около джамиите.

Днес нещата донякъде са същите, само че в момента официална тук е християнската религия.

През 1994 година в Кюстендил, когато бях шеф на Служба "Култура и вероизповедания", в общината имаше над 18 вероизповедни групи. От тях регистрирани бяха 14 вероизповедания, 3 официални и 11 неофициални духовни общности, които интерпретират нов съвременен превод на свещените писания, според своите човешки разбирания. Те развиват актуални, свежи идеи, тълкуват и коментират с духовна нагласа в нашето общество.

Официалните вероизповедания са модел на монархии, докато неофициалнитедуховни евангелски общности обогатяват идеите за демократични обществени взаимоотношения. Благодарение на такива евангелски общности библията е преведена на съвременен български език през 1871г., което слага началото на съвременния официален български език

Пенчо П.Славейков оценява това събитие по следния начин: "Преводът на библията тури край на езиковата безредица... и установи литературния език".

На световната "История на религиите" са известни над 2500 религиозни опита, които са оставили следи в съвременния културен живот на човека.

Но да оставим наукообразните формулировки и да се върнем на темата...

През XVIIв. в нашите земи под дрехата на лицемерието, според конюнктурата, се засилва влиянието на сунитско-суфистките ордени, доверени на властта.

В 1826г. султан Махмуд­ II унищожава еничарския корпус, заселва останалите еничари в Македония и Албания и заповядва да бъдат затворени бекташийските текета в империята.

През 18-19 век Кюстендил е средище на сунитско-суфиските ордени, някои от които извършвали дейност тук и преди това - халветия /ХV-XVIв./, байрамия, рифаия /XVIIв./, рамазания /XVIII-XIXв./, накшибендия /XVIII-XIXв./, мевлевия, кадирия.

Сюлейман Кюстендилли, приобщен от накшибендия /1767г./, е най-продуктивният автор сред мюсюлманското население по българските земи. Сред 26-те си произведения -"Най хубави ухания", Търсене на тайнствата" и т.н., са и житията на различни светии от нашия край. Сред тях е житието на историческата личностБали Ефенди от /Салахийе/, днешният квартал "Княжево" в гр.София. Имайки предвид генезиса на името му, има предположения, че той е от български произход. Бали Ефенди е преобразен във фолклорен герой, от последовател на сунизмав защитник, покровител, светец на всички хора. Разказът, почерпен от преданията и продукт на авторска измислица, е пример за единение на различни общности, без оглед на верската и етническа принадлежност на светеца.

Тюрбето на Бали Ефенди с оброчния кръст "Св. Георги" при църквата "Св.пророк Илия" в кв.Княжево са култово място, в което популярен ислям и християнство живеят във взаимно уважение.

"Бахрел велайа" - "Море на святостта", жанрово съчинение на антропологията и агиографията /кюстендилското тескере - паспорт на народния ислям/ е направено в попълванелипсата на официална структура, която да усеща и ръководи местните особености и култове към светии и да извършва теологическа преценка на статуса им за святост. Местните компилации на Сюлейман Кюстендилли по подобие на персийския поет Фарадудин Аттар са умозрителни картини в поетична форма, творчески духовни фантазии за капацитета на всяка душа. Четем за невиждани явления, рядко срещани в ислямската агиография - жития на местните светици. Наследство от народни схващания на богомилите, сред чииторелигиознипроповедници, учители, известни като съвършени, е имало и жени. Тайнствената нереалност, импровизацията, психологията, взаимозаменяемостта в традицията е съчетана с конкретика, битовизъм и географски реалности. В "Море на святостта" с благодатта на минералните води на котловината, в богатата душа на кюстендилеца, в демократичната народна община, никой не е пръв в местните обичаи, крепости на семейна приемственост, на мъдростта, светостта и човешкото уважение. Тази действителност е тълкувание на четиридесет духовни истини,четиридесет комбинации на съкровища от познания и справедливост.

Терминологията в произведенията на редица творци в XIII-XIXв. по българските земи /в частност и нашия град/ е представяна чрез лексикографията на персийско турския речник на най-значимия суфистки поет, философ на селджукския султанат, автор на персийския коран - Джалал-ал-дин-Руми /ХІІІ век/ от гр.Коня. Неговата философска система е сбор от шиитски, сунитски и християнски идеи, връзка между източната и западната цивилизации.

През Средновековието религиятаизпълнява функцията на регулатор на социалните отношения, но наред с това Османската политикапозволява движението на хора в културен план на мисли, идеи, разбираемо и по отношение на мюсюлманския мистицизъм.Разпространяват се легенди, сред които древно-ирански, египетски, индуски, персийските "Хезар-Афсана" - хиляда мита, арабските приказки от "Хиляда и една нощ"... от неизчерпаемите богатства на източната култура.

Сред народа мюсюлманските вярвания се преплитат с древни езически и християнски предмюсюлмански представи, особенно в града, където са разпространени култове към местни светии.

Според Христо Вакарелски: "Всички случаи, при които на светците е приписана специфична власт над природата, са обикновено дохристиянски адаптации".

Благодарение на тази обстановка празниците се превръщат в обичайна народна изява /институция/ с морално етични правила за изпълнение, показвайки селището като култово /културно/ самоуправляваща, постоянно възобновяваща се общност. Това обогатява разнообразието на местните представи на дедите ни и техните интерпретации заСвети Четиридесет мъченици. Защото общочовешките добродетели, техните образи, светците, учителите, опита нямат народност, нямат религия. В народния пантеон, светците под величествения свод на храма на природата са тайна, чудо на възкресението и на творческата сила на традицията.

Много мюсюлмани от сунитско държавния ислям участват в народните празници, които имат етнически характер, но упражняващи обществените си функции те извършват определените от закона религиозни церемонии. Някои от тях известни като крипто-християни в домовете си сахристияни, но в обществото - мюсюлмани. В народния обред те изповядват съседските взаимоотношения, помощта, добрината, трудолюбието на човека, нагласата и очакванията му в земеделския цикъл на годината. В тази обстановка турската поговорка "бъди господар на ръцете, езика и слабините си" е била неразделна част от съпреживяването на празника.

Двуезичните песни и благословиите говорят за познаване и взаимно уважение на народните обичаи.

Празнуващитепазят своята вяра, обогатена в общуването с уважение към чуждите вярвания и народните представи задоброто преминават през тях в живота на селището.Идеята за общото селище, за пространство, за свързаност с мястото, опознаването и възприемането, като чувство за част от цялото, контакта с другите хора за споделяне на живота намаляват стреса и уязвимостта на човека.

Поддържане на полезен баланс между културно-житейските различия властите осъществяват чрез административно управление на заинтересована поносимост.

В тази палитра от взаимоотношения живеят като съдържание и обвивкапобедени религии, народни вярвания, адаптации - духовна архитектура на човека под официалния режим.

Официални политики, социални субекти, религии, ортодоксално, хетеродоксално християнство и ислям общуват като новообръщенци в пределите на своето селище, в езотерични местни общности.

Празникът е ритуална основа, училище и място за формиране на обща духовност от различни или сходни изходни точки, обогатяване на отношението на човека към местната действителност и нейните покровители.

Това гарантира нормални условия за развитие на многобройните религиозно етнически общности.

________________________

В духовната динамика на времето, още преди да бъде създадена картата на Анаксимандър /610-546 пр.н.е./ в белите и полета в североизточните склонове на Орбелус /Осоговската планина/ при топлите целебни извори е чествана някаква същност на народните небесни духовни сили, чиито представители на светостта днес са мъчениците.

Оброкът "Св.40 мъченици" в лесопарк "Хисарлъка" /от тур. Hisar - крепост/ над гр.Кюстендил, празнуван като семеен празник в земеделското селище в деня на пролетното равноденствие, се намира в местността на разрушено през ІV век езическо светилище. Предполага се, че то е било посветено на рождения ден на тракийският бог Сабазий - владеещ над околния свят, здравето, плодородието, земеделието и продължението на човешкия род /V-ІV век пр.н.е./, а по-късно на Дионисий - бога спасител на хората, който владее над възраждащата се и умираща природа. Макробий споменава, че траките наричали слънцето Сабазий.

Новият бог Митра /"Непобедимото слънце"/, възникнал в многонационалните Римски легиони, елиминира Сабазий. Зацелите на Римската империя императорите употребили през II век религията на митраизма. Римският митраизъм съществува като трети опит за създаване на монотеистична религия за влияние в огромните имперски територии. Върху балкано-малоазиатските култури се надграждат представите за Непобедимото слънце.

В романтичните ни фантазии, всяка година на мартенските новогодишни дионисиеви игри богът умира, за да се възроди отново във великия ден на възраждащата се природа - деня на равноденствието.

При мистериите се използват условни думи и знаци, които се знаят само от посветените и се пазят в тайна. Те служат като отличие на различните общности.

В Гърция, Рим, Египет се честват подобни богове съчетани с местни интерпретации на жизнената енергия, на родителското естество, на възкресението, на пролетта - Атис, Дионис, Загрей, Адонис, Бакхус, Херос, Озирис...

Днес приемаме, че заради изменение на релефа, в течение на хилядолетията, заради изместване на полюсите на земята, или заради преместванена народното "соборище", в деня на пролетното равноденствиепървият лъч на слънцето не огрява моментното разположение на християнският параклис "Св. Четиридесет мъченици" над Кюстендил, което е първото важно изискване за такъв оброк.

Но Святият Антиминс /вместопрестолие/- каменен, дървен или от платно, е можело да бъде поставян навсякъде по склоновете над нашето селище, покрай богомилските пътеки, или в околността, до кладенец, река, скала, скален откос, върху камък или направо върху земята, в митрос, митре /митреум/, изкуствени навеси в тишината и спокойствието на природата, под великата безбрежност на небето.

В местната история отношението към духовния лик на Светите Четиридесет мъченици е символ на началото на земеделската годинана общността.

Календарът е план за работа. Това е личен и обществен процес, съпреживяване на борба, труд, защита, отстояване и установяване на идентичност в духовния свят на отрудения, обикновения човек.

Човекът с нисък обществен статус, жертва на нежелани произволи в притесненото си обществено поведение, пазейки се от бастисване, гъджале, зулум, капъсъзи, обособява закътани места, подходящи за упражняване на своите духовно религиозни потребности, необезпокояван от околните.

Службата на оброците около града и по Осоговската планина пази човека от излишна показност и засвидетелстване на идентичност, укрепва връзките между членовете на общността, на създаващите поминъка /живота/ в общината.

Тези житейски приключения водят до създаването и съхранението на разкази, легенди, истории за човешката съдба и за подходящо избирана култура на общуване. Те формират и трансформират в съзнанието на човека Светите мъченици в множество от добродетели, които са необходими за извоюване на по-добър живот. Тази духовна субкултура на общностите към околните, обогатява съзнанието на вярващия човек и го кара да поглежда с уважение към околния свят.

Преклонението и почитта към светите народни добродетели, емоционалните, сърдечни преживявания по време на празника в затворени кръгове стават на различни места в подножието на планината. В човешките си трансформации социално слабият се пази от излишно любопитство, желае уединение и търси, доколкото е възможно, начини да облекчи своето положение,чрез избягване на ненужни данъци и такси за треби и молитви в обслужване на официалните вероизповедания. "Грехът" на тази вяра, повлияна и от богомилството, е в отхвърляне на църковната йерархия, официоза и разбирането, че между небесните сили и човека не може да има посредници. В края на XII и началото на XIII век от Атлантическия океан до Черно море имало 16 църковни богомилски епархии. Техните водачи на запад са уважавани нравствени и духовни авторитети. Върховенството на тази богомилска общност се намирало в България. По-късно произлизащите от тях албигойци, катари, патарени, ванденци, хусисти... носят зората на протестанството в Западна Европа, което утвърждава Реформацията.

Още в Х век презвитер Козма споделя: народът "държи за своите бащински обреди и обичаи. Мнозина от человеците тичат повече на игри, отколкото в черква и обичат повече басните и пустословията". Дори "патриарх Евтимий през XIII век разгонва събралите се на веселба и песни търновци в Търновската Света гора".

Разбираемо, времето изтрива от паметта семейно-родовите оброци, религиозни ниши, култови места, сакрални точки, миросани дървета, пресъхват и някои от минералните извори, древни сборища за саниране на поведението и житейска евхаристия за новия живот.

Съзнанието за общност и единство тук се преплита и с отношението към мястото, селището и това се превръща в ритуален връх в общинския и семейния календар.

Разнообразната имперска същност на взаимоотношенията тук, в семейно родовия празник, се сливат в полза на селището, в аграрно календарната страна на ритуалния живот. В социалната мрежа на народните взаимоотношениятова остава встрани от официалните църковни йерархии и организации.

Но да се върнем назад във времето...

На празника на равноденствието римските граждани си подаряват боядисани яйца - символ на раждането на живота.

Местният земеделски култ в различните си версии и интерпретации, обогатяван от внасяните от малоазийските гръцки колонии вярвания, на който се отдава мистично значение, е проводник наидеите за спасение и възраждане.

В ритуалите за прогонване на зимата, пеейки и танцувайки с опиянение и екстаз, предизвикани от пролетния нагон, в някои общности и от алкохолни напитки, човекът се изживява като участник в по-висша идеална общност. Това, което живее във въображението /човешките надежди/ в деня на прераждането /пролетта/ укрепва връзките между членовете на местната общност, между човек и природа.

След ІV век мястото /селището/ вече е знак, асоциация, паметник на местните християнски интерпретации на библейското писание за Св. 40 мъченици от Кападокийската област, които в края на мразовита зима биват измъчвани в ледените води на езеро край Севастия в Мала Азия.

В местната народопсихология мъчениците са народа, многострадалци, младенци, небесни светилници. Твърдостта и вярата им се трансформира, преобразява, преосмисля в многото студени зимни дни, побеждават чрез вярата в доброто - идва пролетта.

Според местна легенда, някога кюстендилската котловина била дъно на горещо /плиоценско/ езеро. На двата срещуположни бряга живеели красив момък и неземно хубава девойка. Една сутрин след отминаващата зима 40 годежари /тъкмеджии, сватовници, киткарье.../ тръгнали към дома на девойката. Станало земетресение, долината на Струма се отворила и отнесла годежарите, които били погълнати от горещите води на разбуненото езеро. Водата се оттекла и на мястото на езерото се показала живописна котловина, галена от ласките на средиземноморското течение в преходно-континенталния климат, с бликащи топли извори от сълзите на девойката и цъфнали цветя - вечен спомен за 40-те мъченици - тъкмеджии, пратеници на любовта, на надеждата за нов живот, на добрите вестители...

Живота започнал отново. Децата на момъка и девойката били първите обитатели на котловината... ангели /дъх/ на пролетта и на новия живот.

Друга легенда разказва за кюстендилската котловина, която била дъно на горещо езеро. Верига свързвала двата бряга. Според друго предание комуникацията е ставала със сал...

Цар Костадина, чиито дворци били на Хисарлъка, изпратил сватбари до съседното царство, но станал сакатлък и те се издавили.

Сватбарите са още живи, преобърнати на червени червейчета, дълги 1-2 см., които и сега живеят в топлите минерални извори.

Числото 40 /четиридесет/ в много култури е натоварено с дълбок смисъл.

В християнството е свързано с всяко ново развитие... "четиридесет деня трая потопа на земята" /Бит.7:17/...

Символизира връзката между двата свята, обновяващия се свят, власт, знания, мистерия, споделена тайна,покровителство, святост, достолепие, дълголетие.

Същност на спокойствие, благоденствие, могъщество, изпитания, щедрост,послушничество, промяна, подготовка, зрялост, взимане на решение, устойчивост, съвкупност, цялост, цикъл на промяна, многообразие.

Знак на откъсване от света, присъда, разкаяние, молитва, очакване, надежда.

Емблема на безкрайност, на вечния живот, на раждане.

Синоним на множество добродетели - като снопи бяла пшеница, подвизи и страдания в името на вярата, на живота.

Добре е всеки да остави личната си четиридесетница - тъгата /миналото/ и да осмисли надеждата си за възкресение.

Търпението да видиш зимата, е мъдрост, за да усетиш, разбереш и осъществиш пролетта. Миналото е въпрос на тълкуване, гранична зона, бъдещето е градивна позиция - живот.

В "История Славянобългарска" четиридесет годишният Паисий Хилендарски под сакралното число изброява четиридесет български владетели, като синоним на безсмъртния дух на българщината...

За празника "Св. Четиридесет мъченици" в похвално слово Св.Климент Охридски размишлява, те са "сплотени чрез вяра и любов", за което "обществото ги отхранва с духовна храна".

Апостолите наричат християните "святи", "светии", а след II век обръщението вече се възприема като почетно звание.

За кюстендилци почитта към четиридесетте е посвещение за етичен начин на живот в новозаветен, обществен, космополитен план в бъдеще.

С числа се измерва времето, състоянието, пространството... Богатата палитра от тълкувания, предания, поверия, представи, от лика на мъчениците, тяхната числена дружина, обособяването им за човека в лик на добродетелите, от друга страна на покровители на добродетелите и произтичащата от тях символика гради официалния Кюстендилски кодекс на народните добродетели, който празнуваме на този ден.

Сакралното значение на числото четиридесет е обаяние, от мрак към светлина, време за пречистване, умилостивяване на болестите, на върлуващата чума, на едрата шарка... Защита от катаклизмите на природата.

Старото турско наименование на празника е Кръклък /кърклар/ – от тур. Kirklar /40/ - забравена и отминала с времето си подробност. Смята се, че на този ден Кръклък или Навруз, в който денят и нощта се изравняват, според различни шиитски представи за света, се е родил Али - зет на пророка Мохамед.На Али е подчинена цялата природа.

Семейният празник бележи началото на пролетта. Четат се похвални стихове, раздават се сладкиши...

Започва новата земеделска година.

В шиитските местни общности отбелязването приема повече формата на отношение към мъчениците, които вършат чудеса. Преклонението към четиридесетте свети многострадалци включва благодарност към човека, природата, плодородието, минералните води, котловината...

На святото място на 40-те невидими мюсюлмански апостоли, предпазващи живота, всеки човек можел да бъде един от тях. Те предпазват човечеството от гибел, нямат имена и обитават навсякъде, може и ти да си един от тях със своето отношение към света. Тук умозрително са представяни 40 алиански светци-духове, невидими за грешните и видими за чистите праведници /за тяхното омилостивяванe раздавали яйца/. Наред с тях се преплитат и 40 почитани личности в шиитските религиозни традиции - сподвижници, чиито имена посветените в различните затворени общности пазят в тайна /знак за примирение/, вярвайки дълбоко в тяхната святост.

Годишник на Дунавския вилает "Салнамето" /1868-69г./ съобщава за 16 текета в Кюстендил на различни дервишки ордени. Братства на пребиваващи религиозни фанатици, странстващи монаси, хайлази, древни мъдреци, сектанти, които не са имали нищо общо с официално изповядвания по това време дини ислям /днешното мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание/, но в неговите рамки са привнасяли синкретизъм от други азиатски и африкански култури в местното общество.

Местната народна мотивация в традицията на турските 40 св. мъченици се отбелязва преди залез слънце /икиндия/. Раздава се поменална храна. В няколкото затворени шиитски общности в нашия град товастава по различен начин.

Акад.Йордан Иванов /1931г./ отбелязва: "Самото свято място е обозначено с издялан каменен /от пясъчник/ праг, в който са издълбани 40 дупки за поставяне свещи по тях. Преди Освобождението на България, вечер на това място набожни туркини палеха лоени свещи. Допускано е било обаче при 39-те турски свещи да се запали и една българска, за спомен на загиналия един българин симидчия, който случайно е бил попаднал между избитите за вярата мюсюлмани мъченици".

Характерно за общностите е, че вярващите имат задължения към оброка, от които могат да бъдат освобождавани само поради наказание. Някои са готвачи, други съгледвачи, други отговарят за палене на свещите, за поддържане на чистотата и т.н.

Етнографът Петър Цв. Любенов /1887г./ пише: "в Кюстендил и днес българки и туркини палят по 40 восчени свещи на местото називаемо "кръклък" гдето предполагат да извират топлите кюстендилски води".

Според предание четиридесетте минерални извора в котловината са лечебна благодат, извираща от душите на четиридесетте мъченика. Всеки извор се отличава със свой характер, особености и темперамент.

Спомням си, като ученик в четвърти клас, през 1965г., един от оброците, които по разни причини са били местени на различни места от мястото на сега построения параклис "Свети Четиридесет мъченици", с издялания сиво-жълтеникаво-зелен камък, за палене на свещите, място в търсене на светлината на света. До него на няколко метра имаше една дървена барака, около 3 метра дълга и 2 метра широка, до тях - огромно, страховито, чепато, широко разклонено дърво. Под него - изворче, символ на живота, за ритуално измиване /абдест/ и малка пейка за почивка и размисъл. Свещеното изворче, за постигане на външна чистота, е тайнство за вътрешно духовно очистване. Изведнъж всичко изчезна.

След това се оживи оброка при скалата около мястото на сегашния параклис.

Надгради се съвременното клише от невежество за историческия реквизит на местната календарна традиция, на духовната народна аура, ореол над нашия град.

Параклисът е построен по проект: BG 2005/017-457.01011, финансиран от Европейския съюз, в резултат на мерак, но на незнание на историята, /културната календарна традиция/, безхаберие и безотговорност на местната общественост за култовото място. Сякаш се доунищожи сакралността, прекъсна се тайнствеността и местната екзотика на афирмация във въображението на времето... Всичките местни концепции, кръгозор и правила на вярата, като спектакъл на реализъм, с богат калейдоскоп от местни предания, разказващи за личната етика и обществената справедливост сякаш затънаха още по-дълбоко в мочурливите места, образувани от затлачените лековити минерални извори в резултат на свличането на почвата... Една впечатляващо илюстрована, повяхвала, сгазена страница от книгата на местните вярвания на народния ни организъм чака да бъде почистена, отворена и осмислена за интелектуалните възможности и хоризонти на нашата съвременност.

Акад.Йо дан Иванов споделя: "По ребрата на Хисарлъка сега действително не личат храмовите постройки, що виждаме на /бронзова монета от имп. Каракала 196-217г./, но несъмнен техен заместител е тъй нареченото по турски място, кръклък или св.четиридесет мъченици... След Освобождението в деня на Св.четиридесет християнското население посещаваше това оброчище и правеше голем събор на полянката на Хисарлъка. Сега съборът става долу в полето, защото върхът е залесен с борчета."

"Салнамето" от 1873г. сочи че 57% от населението на града е мюсюлманско.

След намаз /молитва/, паленето на свещите от туркините на оброка продължило и след Освобождението на България/1878г./. По южина, при залез слънце по пътечката за кръклъка пъплели черните фереджета на вярващите, от града се долавяли в настъпващия мрак действия от картината на святото място, мистичен, тайнствен спектакъл... блещукащи светлинки, символ на молитви и неутешими майчини ридания...

На другия ден се излизало сред природата и като 40-те светии всички берели пролетни цветя и галели с тях лицата, отваряли душите и разпръсвали в тях аромата на вярата...

Когато в града идват руските войски с дядо Ильо, повече от половината от турското население напуска града. До края на 1880г. числото му намаляло с около 80%, отнасяйки със себе си свидетелствата за миналото, а българското население се увеличило с около 80%. Християнското население все повече се увеличава след Илинденско-Преображенското въстание 1902/3 г., Балканската война 1912/13г. и Първата световна война 1915/18 година с преселнически вълни от Македония и вътрешността на страната.

Докато се залеси Хисарлъка /залесяването е започнало 1891г./ в деня на Св.40 мъченици тук е ставал събор. Той бил скоро прекратен, за да не се газят младите борови фиданки, но оброчището продължило да се почита. Тогава празникът, вече с преобладаваща християнска символика, започва да доминира над изселващата се мюсюлманска група...

От алеята на добродетелите в града, по древния свещен път, покрай Пауталийският Асклепион, след свещената пещера /митраеум/, нагоре от изчезналите едикули, олтари, оброци, знаци на народната вяра, на различни общества, в акропола /горния град/, на поляната в местността "кръклък" са останките от светилище на някогашни официални духовни авторитети. Днес те са повече умозрителни изображения на житейските илюзии на човека. С неизменната точност на циферблата на времето тук е нишана на културната последователност, храма на Загрей, Сабазий - благодетели на безсмъртието, вдъхновението, плодородието, земеделието и на лечението.

В рожденния ден на бога на здравето Сабазий - раждането на пролетта, тук ставали нощни пречистващи къпания от минералния извор /нимфеум/, обслужващ древните местни обичаи.

Върху тези пластове възниква храмът на Аполон - сияещия, отъждествяван със слънцето, покровител на селището, носител на благодат, пазител на посевите и стадата, всемогъщ разпоредител на мирния световен ред, бащата на Асклепий, богът на художественото вдъхновение, на танците, поезията, науката, медицината... Той пази от чумата...

Над него като знак на ново време, на духовна пролет /раждане/, според християнската традиция е построена църквата "Св.Св.Константин и Елена", епископска базилика в Диоцеза на Пауталийската епископия. За Константин Велики се знае че в интерес на Римската империя покровителствал християните, оказвал им предпочитание и с Миланския едикт от 313г. сложил край на гоненията им, но през целия си живот останал езичник.

Нейни останки днес, след изграждане и преосмисляне на мястото, са театрон, основа, пиедестал и сцена на едно от местата за съвременно празнуване /от 2015г./ на културния календар в общината.

В определени периоди по-ниско стоящи, набедени, социално слаби, малцинствени групи са почитали долния /народния/ оброк, а тук са се извършвали тържествени официални церемонии.

След разрушаването на крепостта – 15 век, върху сакралните руини в културната логика на времето тук се извършват общувания, свързани с Кирклар /Св.Четиридесет мъченици/.

Развалините на църквата са разположени в крепостта на последния християнски владетел на Велбъждското десподство /1378-1395г./ Константин Деян /Драгаш/.

От дъщеря му, Елена Драгаш, и Мануил II Палеолог се раждат последните византийски императори - Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог.

Чрез брака на московския княз Иван III /12.11.1472г./ с правнучка му Зоя, новопокръстена София Палеологина - дъщеря на Тома Палеолог, брат на последните византийски императори, Константин Деян /Драгаш/ се явява родоначалник на първия руски цар Иван Грозни.

Чрез този брак наследницата на Римската империя, внушава на Иван III идеята за превръщането на Москва в третия Рим. Мечта за универсална империя, обединяваща различни етноси, концепцията /Pax romana/, което е свързано с консолидацията на руската държава.

Според християнската църква паметта на Св.40 мъченици се отбелязва на девети март, но църковният типик, заради пасхалния кръг, пренася празнуването му и в други дни. От сряда след неделя на блудния син до вторник на четвъртата седмица от великия пост. Като се случи в първата седмица на великия пост, службата се пренася в събота, в сряда на неделя кръстопоклонна, или в четвъртък на великия канон - във вторник, в събота на акатиста - се пренася в неделя на петата седмица от поста.

Днес гражданството празнува пролетното равноденствие - "Кюстендилска пролет" на 21 март, а религиозния празник "Св.40 мъченици" се отбелязва на 9 март. Това се получава поради въвеждането на новия календарен стил в България, като официалният граждански календар се измества с 13 дни /дати/ напред /от 31 март на 14 април 1916г./. Св.Синод на БПЦ, разглеждайки календарния въпрос, взима под внимание, че по това време никоя православна църква не е приела Григорианския календар /нов стил/, остава по стария /Юлиански стар стил./. По такъв начин празникът "Св.40 мъченици" продължава да се чества от църквата на 9 март по ст. стил, но според гражданския официален календар на практика в един и същи ден /н.стил/ това става на 21 март. На 20 декември 1968г. и БПЦ въвежда в употреба поправения Юлиански, т.е Григориански календар. От 1969 година "Св.40 мъченици" продължава да се чества от църквата по съвременния календар на 9 март, /но съобразено с църковния типик/, а официалният културен празник на града вече е добил гражданственост на 21 март.

През 1954 година по предложение на Градския комитет на Отечествения фронт в Кюстендил, съгласувано с Градския комитет на Социалистическата партия , 21 март е обявен за Ден на пролетта. В следващите години в организацията и честванията се включва Комсомолът и всички останали масови организации.

Общоградският празник на пролетта, "Кюстендилска пролет", като ден на пролетното равноденствие - тържество на живота, за първи път е празнуван в града през 1967 година, организирано от Градският комитет на Димитровския комунистически младежки съюз и от културната общественост, по сценарий на Кирил Поромански. Пролетното карнавално шествие е режисирано от доц. Сашо Стоянов, художник - изпълнител е Иван Йорданов.

Творческият екип, според възможностите си, художествено представя актуализирани, осъвременени и осмислени съгласно обществената действителност, местнитенародни поверия, свързани съсСвети Четиридесетмъченици, с официално обогатяващ се във времето сценарий.

Народната символика е оживена в духа на времето със съвременни изразни средства, /преход в обогатяване на психологическата логика на времето/, като историческата традиция и представи за празника чертаят градивната проекция на местната култура към бъдещето...

Празникът от земеделски, семеен, все повече придобива формите на селищно зрелище, шоу програма, емоционална панорама в съвременната суета на кюстендилеца...

Официално, разнолика измислица, театър, пано от преплетени представи и показноств тълкуванията на съвременните кюстендилци за своята битова, празнична духовна действителност.

Заради войнстващия атеизъм през социализма, когато празникът се падал в работен ден, до обяд гражданството било на работа.

Сутрин почитащите местната народна традиция не можели да посещават култовото място в "Хисарлъка" за традиционното общуване, молитва за благоденстващдом, здраве и радостно посрещане на новата земеделска година. А след обяд всички вече се унасяли в официалната еуфория и суетата на общинските тържества и така за няколко години, традицията е забравена.

Но на новите празнични церемонии пред цялата общественост, Кюстендилска девойка -нежно слънчево сияние на светлината, жрица на вдъхновение и дръзновение, избрана от гражданството, облечена в одеждите на невинността, приема символите на пролетта. През следващите години събитието е прието от гражданството като местен израз на историческа приемственост в културната надпревара със съвременността.

Днес автентичността на градската митология свързана с празника е полузабравена, потънала в сенките на времето. Но празникът остава и се възприема като семеен и селищен.

Сякаш специално за празника на пролетта в нашият град идваше щъркела - символ на плодородие, семеен уют и родителски грижи. Спомням си /около 1960г./ когато бях малък и ни дърпаха сънени и сърдити към детската градина, прескачайки Букни бара и Имаретската бара, минавайки покрай "Чифте баня", се оживявахме, защото от щъркеловото гнездо върху купола на градската баня, от към Инджили джамиси вече ни приветстваше ранобудният и елегантен символ на пролетта, прелетял заради нас от далечна Африка за да ни зарадва. И ние децата нечакайки покана, при тая смайваща ни пролетна среща, подскачайки на един крак му пеехме:

и хвърляхме своите мартенички.

Под патронажа на общината и на местния културен елит в празничното за града време, в културното осмисляне на пролетните дни, си дават среща различни културни, артистични, художествени и стопански хрумвания, прегледи на художествената самодейност, състезания на инженерно-техническата мисъл, интелектуалния труд, спортни мероприятия...

От 1993 година 21 март /вече обявен за неработен ден/ с решение на Общинският съвет № 73 от 30.04.1992г. на основание чл. 21, т.4 и чл.22, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се превръща от традиционен празник в официален традиционен празник на града в интерес на спазване на традицията и културното бъдеще на общината /ДА, К-л, ф.562, оп.7, а.е39/.

Тогава като шеф на общинската служба "Култура" разказах за символиката на местната пролет, историческите корени и духовния смисъл на тези понятия на тогавашната гимнастичка, избрана за мис "Кюстендилска пролет" - девойката Диана Казакова, придружаващите я три подгласнички и участващите в празничната програма . /Виж в края на статията какво символизира девойката"Кюстендилска пролет - 1993 година" според тогавашните ми представи./

Въпреки, че по това време беше деликатно и опасно, преценихме, че е необходимо да отидем преди започване на общоградския празник в църквата "Пресвета Богородица" като екип,да уважим църквата, да осмислим старата местна календарна традиция и както се казва да се обновим.

По уговорка в църквата се направи освет на минералните лековити води, един от местните знакови символи на възраждането и се благослови съвременния традиционен официален културен празник на общината/според сценария от общинската служба "Култура"/. Тази церемония беше предизвикана от смяната на социалните системи, общоградския празник от 1967г. с осъвременената му светска, културна и общочовешка символика, обогатил народната календарна традиция, да бъде признат и уважен от православната църква като официален.

През следващите години това "изискано изключение" неправилно прерасна в съвременен пародиен общоградски църковен молебен, провеждан от празничната сцена на площад "Велбъжд", поради невежество, различни мимикрии, политически обвързаности и мерак за власт.

За разбиращия от тези неща православната църква е неуместно и смешно да има присъствие на площада с общоградски молебен на празника Кюстендилска пролет.

Времето непрестанно дава нови, различни изразни средства, език и настроения с общочовешка, светска насоченост, които макар и временно в проекцията на историята е несериозно и смешно за рационалния съвременник да бъдат под влияние на несъществуващи религиозни граници или влияния.

Денят на пролетното равноденствие в съвременния културен свят, в следване на древната календарна традиция, все повече се утвърждава като международен празник на пролетта.

На 21 март градът и "Свещената дъбрава" над него миришат от психологическия фактор на пролетта, на хайдушки плескавици, кебапчета, кюфтета, разни бабини лютеници..., тече пенлива кехлибарена бира, вилямова златна ракия, свещената мазна кюстендилска сливова прегорелица, тежко вино, лежало в кюстендилските изби, които предизвикват човешките страсти, а православната църква по това време трябва да изпълнява своите обязаности според Постния триод...

А има и местни поговорки "на Кюстендилска пролет се блажи и у стреда и у петок", "на празник се не пости", "на пръвио ден на пролетта у пости, бива ли?"...

Отбелязването от заинтересованите и празнуването в Кюстендил на пролетните християнски празници в /от/ църквата за вярващите, които имат нужда от такова общуване, е на: Св.Харалампий /10.02./, Св.40 мъченици /09.03./, Благовещение /25.03./, Цветница, Великден, Гюргьовден /06.05./ в установените за целта места.

Всяка година /от 1966г./ на 21 март след пролетното почистване, около обяд гражданите на града и техните гости отиват в лесопарк "Хисарлъка", за да празнуват сред природата, защото в тоя ден според народното поверие по къщите влиза "нещото" и пази Боже ако те срещне... Това схващане развеселява и помага емоционално, дори на стари, болни, слаби кюстендилци да излязат на въздух, за да усетят пролетния полъх на вятъра. Прозорците на домовете са отворени, за да може пролетта да влезе вътре и да освежи, изчисти, изгони, "нещото", "лошотията", "зимата", "студа","мързела", които заразяват отношенията между хората...

За изнемощелите, лекуващи зимния мързел и усилвайки организма за този ден, за новата пролет е нужна и четиридесет дневна физическа и духовна подготовка, с чаша червено вино, сутрин, обед и вечер, всеки ден на гладно. А баш майсторите покрай това са налагали и наблягали на лековитите билки в ракията и виното с магии и опитвания, докато усетят и добият целебната им сила и настройка за душата.

Някога според проф. Йордан Иванов "в Кюстендилското краище са се задоволявали да се причестят с комка от коприва" и прочие друга сиромашия за възкресението на пролетта.

Днес всяко семейство носи в лесопарка, сред природата пшеничена пита - символ на старанието на въртокъщницата /невестата/ да представи семейството, на топлина, на новото слънце, варени яйца - възраждането на живота, вита баница - сплотеността в семейството, сладкиши, рахат локум, келирани бонбони - сладък, благ, добър живот, разнообразни асортименти, подготвени по народни рецепти с цър-пър, руйно червено вино..., за да са червени бузките на дечицата и на техните майки... Особено се набляга на сладкото, за да се слепят устните и да не произнасят лоши думи на празника и през годината.

Трапезата на поляната, софрата - символизира духа на празника - изобилие, което е гаранция за следващо изобилие. Нова, здрава, благодатна, плодородна година.

Разговорите, песните приличат повече на благословии...

Кипят мощни ферментационни процеси.

Според адета, гайда гали времето..., трубадур споделя тайни, разкази, легенди за знамения и чудеса.

Някой се разсейва по припечните места за разцъфнала синя теменуга и петрови гащички, друг неиздържал на панорамата вече спи в храсталака, по-нататък някои двойки споделят своите сърдечни тайни...

Децата радостни гонят малката крадла -катеричката, която подскача по стволовете на бора и весело я приветстват... Старец гледа с блуждаещи очи, потръпващ от ласките на пролетта... Пчелички облитат пролетните цветя.

"Бялото братство" на Петър Дънов с възхвала на слънцето се подготвя за началото на духовната година.

Ловци на души от различни духовни общности се разхождат, увлечени в духовните си беседи.

Салтанатлиите, мераклии, стари банчанье и баш гидии,юначаги кюстендилци, зетьовете и зевзеците около тях от селището на честта следят и спазват стриктно местния канон, с ясни правила в святото кюстендилско тайнство-пречест в почит към 40-те мъченици, с настойчиви препоръки за стопляне, за настроение, за дезинфекция и изчистване на тъмните сили и мързела от организма, на калпак по 40 чашки еликсир от кюстендилски сливак.

А на празник, във време на айляк, може ли без ромите... От 1990 година младежта от местната ромска група, отворена към света, масово се включва в празничната атмосфера на града. Общинският празник на пролетта е придобил важност в местната им култура, свързан с надеждата за срещи с бъдещето, с доброто. Почитайки човешките добродетели, те сливат и обединяват надеждите си в празнуващото кюстендилско общество.

Различни "кан`акчии", по-каба юнаците, някои каки и по-улегналите домакинства я карат по-яваш-яваш, на кой що пие и колко може от плоска, голям павур, чебър, крондир, или бъклица, та да не разбират другите кой не може да тачи ритуалите.

Разтваря се душата сред лесопарка, след божествената амброзия /прегорелицата/, лее се тежкото, руйно вино - нектар на любовта, направо в сърцето на човека. И сред тая свята пречест и почит към местните добродетели като се почнат едни народни лакърдии от може би, ама надали, как някой се качил на небето, как друг слязъл, как някой пребивава все още в девство, леле, майко - безкрайни поводи за поука, преклонения, за радости, разтуха и за веселбия.

И се отронва от душата, Свети четиресе мученици, що са се мучили за нас, за нашите човешки грехове, да ни простят, както и ние прощаваме...

Веселието кипи, продължава до залез слънце, след което по "стратегически" и "биологически" причини с незабравими комични "маневри" се пренася по домовет, с песни, прегръдки и тежки горестни провиквания...

Издържиш ли на Кюстендилския празник, денят на началото, магнетизма за нови взаимоотношения, на правилната равносметка, ще ти е благодатна годината в житейския спектакъл на времето, в принципите на нравствеността.

Древната история на традицията за кюстендилеца е житейска, културна хроника, извоюван, духовен, релаксиращ символ от четиридесет времена, четиридесет племена, с четиридесет вери, четиридесет събития, възли, кръстопътища с преплетен живот в древни приказки, легенди, предания и поучения.

От тук тръгват четиридесет пътеки за неразумната младост, която съзрява по пътя на живота, за битието, за бъдещето, с четиридесет опита и във всеки опит има по четиридесет добродетели.

Четиридесет години, след първите четиридесет години от живота на човека, всеки отговаря за делата си през своята младост... До четиридесет годишна възраст, мъжът е само репетиция за човек. Всичко хубаво предстои. Пътуването е навътре в теб.

В тази духовна среда опита на кюстендилеца придобива 40 синонима на зрялост, с четиридесет имена, които съграждат четиридесетте състояния на душата. Четиридесет тук е знак за духовна сила. Можеш да се научиш да притежаваш четиридесет добродетели, но четиридесет лица е невъзможно.

Представите за тържеството на народните добродетели, "Свети Четиридесет мъченици","Деня на пролетното равноденствие","Кюстендилска пролет", в други исторически времена рожденният ден на Сабазий, Дионисий, езическият "Навруз", мюсюлманският"Кирклар" - като културни календарни традиции на човечеството, живеещи днес в човека, струят отживителните сили на победата в доброто над злото, във вярата на възкресението. Те са своеобразен символ и носител на бъдеще. В усета на човека и разбирането муна цикличността на събитията. След подходящо образование, труд, вяра, разум и постоянство идва новото начало.

В града календарните представи на човечеството се преплитат с традиции от Пауталийския асклепион. Легенди за мъченици и персонификации на светии от богомилски предания, на Довлет баба - най-важния, върховен глава, лечителят, пазещ тъмните сили в лековитите минерални извори, който бърка с ръка в земните недра и от там бликва лечебен извор. Всичко това се преплитало с народни представи за покровителя на небесното християнско войнство и борец срещу духовете на тъмнината - Св.Архангел Михаил. След него Св.Мина осъществява духовната проекция на времето - християнски покровител и пазител на града...

Но човек трябва да познава и другата страна на нещата...

Свещеник Петър Цветанов Любенов неслучайно събира приказки и поверия в"Баба Ега или сборник от различни вярвания, народни магии, баяния и обичаи в Кюстендилско".

За земеделския си календар кюстендилци имали проблеми с Баба Яга. Тя, като представител на славянската митология, нямала подходящ жених за нормалното сибъдеще и всичко това обърква нещата. Видяла старицата уважението и почитта на хората към светите четиридесет мъченици и поискала да омъжи своите четиридесет дъщери за тях. А те лимнади, русалки, самодиви, самовили, вили, демони, хали, души на удавени момичета, грешници, змии, гущери, жаби, мишки..., гадини, били все проклетии, за които човек не искал и да чува.Хората знаели за съмнителнитезанимания на бабата, за безразборните и връзки, многоликия и характер...

Сбръчканата глава, дългиятнос, мрачнотолице на старицата, подаващо се от къщичката на кокоши крака, от която нощно време излизала светлинка, за да мами изгубени душив гората, плашели народа.

А вътре, в обителта на бабката -глинени и чугунени котлета с гнусни извлеци, гърнета с отвари от изворна вода, стомни, черни котли за разни тъмни бабинии. Низи от семена, непознати билки, люти чушки,отровни гъби, треви, корени, кости...

Отказали хората на бабата да си дадат светиите, празника и добродетелите, защото знаели, че от този брак и роднински взаимоотношения ще излезе род бузгун /размирен/ и ще развали мира и благополучието в котловината. Тогава бабката се разсърдила и като хала започнала да обикаля къщи, воденици, ханове, плевни, пътища и кръстопътища.Куца, сляпа с едно око, черно рошава, занемарена,с кокалести крака, висока слаба. Живеела в тъмнината, в непроходимия гъсталак, страдала...

Крадяла безшумно децата, събирала се на сборищата с дявола и на седенки с вещиците, вампирите, таласъмите, кикиморите, призраците. Най-много мразела младежите, които бягали от пътя и, защото не искали да и станат зетьове, а девойките ненавиждала като конкурентки на дъщерите и.

Рано сутрин с кикот яхвала метлата и в тайнствената си навигация управлявала и ведрото и фурнаджийската лопата и хаванчето... Ръчната и спирачка била зъбчатка от свекървини зъби, та затова някои лоши снахи много я обичали. Бягала с дървения крак, понякога чевръсто подскачала с метлата от феки, вейки, храсталак, гледала с лоши очи,карала се, разсипвала в зависимост от силата на лошотиите, които преследвала. Преобръщала се на змия, кобила, дърво, различни щуротии. Някой мъдър жабок и бил съветник, паяк - съгледвач, змията - вестител, мишки, гарвани и свраки са разузнавачи.

Затова хората преди да тръгват на път молили опитните за напътствие, но и за помощ и застъпничество своите Свети четиридесет мъченици. Никой не можел да се противи на злитемисли на бабичката, ако нямал подкрепата на мъчениците.

И така образът на старата жена събирал лошите страни от характера на местния човек.Да не ти заразказват децата, какви са били комуникациите и с тях. Стои до плета, зад някой храст, зад дърво, камък, или зад комина, кара се, много е лоша..., но ги пази от злините.

Минало време и вещата стара жена се успокоила. Хората започнали да я наричат уважително - баба, бабка, бабичка - нарицателно за знаещата, можеща, притежаваща житейски опит, мъдра жена.

Разбрало се, че тя е добър помощник в поддържане на хигиената. Символично, черният котел в къщичката и възраждал, изчиствал, изварявал, дезинфекцирал дома. Хаванчето служило за забъркване на илачи за болните дечица. Тя познавала билките. Като възрастна жена била добра акушерка, ако някое дете е недоносено, тя го слагала на лопатата за хляб и го вкарвала във фурната за да се затопли. Насочвала с опита си незнаещите. Трансформирала се в защитница на животните и на гората и днес, внимавайте, осигурява постоянно видеонаблюдение, всевижда и всеприсъства. Започнала да помага и на Светите четиридесет мъченика и на хората. С желязото обикаля наоколо, за да пази природата. С него спира силата на зимата, на лошотията. Заповядва на стихиите, градушките, ръководи вихрите, бурите, всички природни стоновеи стихии. Предпазва от нашествия на охлюви, гъсеници и скакалци. Пази от мор животните. Неслучайно я наричали Баба чума, защото болестите и чумата бягали от нея. Но понякога заради елементарните и слабохарактерни и злободневни човешки черти в нашата гора я наричаме с умилителното Баба Яга.

И така Бабата гони злото, замита сърдита с метлата лошите спомени от миналото, за да се махне лошотията и изчезва в звездното пространство, като нишка между двата свята.

Ако имате нужда бъдете учтиви и находчиви, за да получите от нея навременна помощ.

Само попрезрелите ергени трябва да минават със страх покрай къщичката и, за да не им пробута някоя от дъщерите си.

Това е кюстендилският свят - венци от добродетели, опит и добри взаимоотношения, разбирателство и взаимопомощ с околните.

Наскоро някой беше виждал горската бабичка да седи на припек пред къщичката в "Хисарлъка" и да си лакира ноктите.

Е, стара блондинка с опит, макар и без парфюм. Независима, интелигентна, с дух на опитна стара жена.Съгласете се, че е трудно да се живее 100 и повече години и да запазиш красотата си, яхнал здраво метлата. А тя се подвизава по нашия край от VI век сл.н.е. и вече се разбираме чудесно.

Тя присъства на празниците като Баба Яга манекен, секси дама, кулинар, рокер-навигатор, акушерка, аптекар, охранител на гората, ветеринар, политик, депутат...

Но от преданията да не се замесим в пустословия...

Днес, разбирайки и обогатявайки с нови изразни средства народния превод на многохилядното взаимодействие, на културната календарна традиция и смесването и с местните поверия, е важно вече с усет да защитаваме и осъществяваме толерантно общуване между различните общности, полезно за бъдещето на Евро-азиатският регион. Това не пречи на обществено икономическия модел Обединена Европа, а подпомага нейното бъдеще. За това е необходим разбираем, обективно развиващ се нов обществено културен код. Свободното развитие на обществото е свързано с осъзнати отговорности. Стратегия за постоянна, обновяваща се промянакъм добро с езика на знанието и баланса.

Култура, която да пречи на бъдещи опити на политическо невежество и късогледство... Време е местната образована общественост да усеща, че има уникалния исторически късмет и задължение да научи, да знае и запознава, съхранява, пази, превежда и осъвременява този скъпоценен хилядолетен бисер /Кюстендилската градска митология на празника/ за общуване и културен живот в региона на северното полукълбо, осъществяван в световните си проекции и изяви в бъдеще в рамките на гр. Кюстендил. Този световен колекционер на култура, възпитаващ център на бъдещето се нуждае от общуване, полезно за обществото, с нов културен мениджмънт, нов усет за мяра, за конкретни исторически понятия в световния културен обмен. Кюстендил заслужава и може да бъде сцена на това бъдеще. Притегателно място за жива култура, за обмен на мисли и идеи, за красиви човешки взаимоотношения. Всичко това подпомага разбирателството, изграждането и споделянето на усет за общочовешка общност.

Ако си гост на Кюстендил, ако си кюстендилец, ако не празнуваш и не носиш в сърцето си този празник, ще заболееш от сипаница и четиридесет белега ще останат по лицето ти. Избирай...

В местния Кюстендилски кодекс на добродетелите пролетта има 40 братя и сестри - любов, вяра, памет, мъдрост, трудолюбие, справедливост, толерантност... В този символичен кодекс 40 не е точното число, а постоянно изменящ и обогатяващ се сбор от добродетели, културен и нравствен възход в сърцето и душата на съвременния кюстендилец.

________________________

Алеята на добродетелите в Кюстендил

от

Брюксел /Белгия/

М а р и я К о т е в а

Кюстендилският булевард "България" е проектиран по подобие на берлинския "Унтер ден линден", артерия на европейската култура...

В град Кюстендил, в градската митология, булевардът с липите е реална приказка на културния следосвобожденски възход на селището, стъпило здраво върху различни световни системи и религии, богата европейска история, лековити минерални извори и красива природа с гостоприемна планина...

След гаровия площад, архитектурна задънка на градската артерия от към север, булевардът започва с каскада между амфитеатрално разположените водни огледала на парк "Езерата", с лодки и водни колела. В дясно ресторантче омагьосва в прохладата на провинциалната лятна градина. Двете водни огледала, с алеята между тях, са символизирали първата буква на цар Фердинанд, по времето на който е обявен Деня на независимостта на България. Има и друга символика - източното водно огледало символизира миналото, западното - Европейското бъдеще. И неслучайно като символ на бъдещето до него е разположено кокетно ресторантче - знак на изобилие, безгрижност и разтуха. Около езерата плачещите върби поднасят усещания за спокойствие, потъващо в притегателната атмосфера на града.

Пролет, провисналите им клони придружават в нежен фееричен ескорт,есен обагрят в златистожълтия цвят на мъдростта.

Булевардът е известен сред гражданството като ларгото, алея "Лайф", алеята с кафенетата или алеята на добродетелите. Това място някога за мечтателите е било символ на началото, на подем, на обединението, на възхода...

Културното пано с липите, алеята на добродетелите е замислено като представително, впечатляващо, парадно пространство за посрещане на гостите на града,с петкорабна зелена ивица от липи, кестени и брези.

Опияняващият аромат на липите в края на май е специален знак за радостно посрещане в града на овощарството, на художниците, на музикантите,на поетите, на спортистите, на занаятчиите, на влюбените, на уникалните пчелни продукти, на лековитите термални минерални извори, на безграничната вяра в доброто бъдеще на човечеството...

От родителите ми знам, че всяка липа по алеята е символ на народна добродетел от местния кодекс на добродетелите, който официално се чества от старите кюстендилцина "Свети Четиридесет мъченици",днес - на 21 март, в "Деня на пролетното равноденствие" като "Кюстендилска пролет". Този празник е Европейската културна одежда на календарната традиция.

Липата тук, наред с другото, е отличителен символ на местната власт и порядки.Пречиства въздуха, отблъсква болестите и лошите мисли, укрепва организма, носи усещания за спокойствие, ведрост, мъдрост, дълголетие.

Наред с нея кестенът, символ на нравствена чистота, носи приятни предусещания с лекия полъх на вятъра, вести, срещи, предсказания за добри взаимоотношения в селището и е обичан съпътстващ знак за победа.

Бялата девойка - брезата със символиката си на пролетното равноденствие, на младостта, на съзряването и надеждата, протектор на влюбените,лекува лошите настроения с усещания за топлина, интимност и нежни ласки.Тя е жива емблема за хармонията в обществените отношения в града, за местната феерия на женската красота... Докато бяха малки дърветата излъчваха нежност, грация, елегантност... растяхме заедно. Сега са някакви интересни, неподражаеми състояния на спокойствие, преходност, природна мъдрост...

Природна и културна картина за човешките стойности в живота... в моя роден град...

Кюстендилска пролет, празник на пролетта, Кюстендилска пролет Кюстендил, Мис Кюстендилска пролет, Девойка Кюстендилска пролет, св.Четиридесет мъченици Кюстендил, 21 март ден на пролетта, Кюстендилска пролет 2017, първа пролет, 21 март ден на пролетното равноденствие, Свети Четиридесет мъченици, Кюстендилска пролет история, Кюстендилска пролет - официален, традиционен празник на Кюстендил